Climate disinformation. Who can benefit from it?

The term climate disinformation is most likely to be linked with something that has to do with claims that there is no such thing as climate change or that our actions do not have an effect on it. Actually, this is only a small part of what this term actually covers. This article will look into some of the main ways of how disinformation can affect the society’s perception of climate changes and its seriousness.

The definition of climate disinformation includes among other things the undermining of climate changes, the significance of the people’s actions in this regard, the misinterpretation of scientific data, the untruthful claims of certain initiatives for false beneficial that in fact more harm the climate than help with its issues. All these things can affect the people’s point of view on the world climate situation as there are many sources providing modified data that usually serves only to their benefit. Statistics show that the Millennials and Gen Z are the generations that most strongly support the claim that climate change measures should be one of the top political priorities. Therefore, it is natural to suppose that they will be the one reading most news on the topic and therefore are most likely to come across untruthful information.

With time the nature of the fake news related to climate has changed. The number of people who claim that global warming does not exist might have decreased, however, many have started undermining the seriousness of the problem by doubting scientifically proven data. It has been proven that people who are exposed to these types of claims are less likely to be supportable of potential policies that aim to fight climate problems. Since the scientific research has shown to be almost undoubtful in regard to the existence of climate changes, this approach takes a different direction by not rejecting the research entirely, but instead it only doubts its seriousness. In the context of political changes, there are many areas that need improvement. Therefore, by undermining the seriousness of the climate change problems, it is only naturally for people to swift their opinions on what aspects need more urgent actions by the governments. In the European Election in 2019, it was noted that 37.9% of the voters were over the age of 60, while only 14% were under 30. As mentioned above, the Millennials and Gen Z generations are the most likely to support climate change policies when voting, therefore, it is very important for these young people to be adequately informed of the actual situation when it comes to climate data and scientific conclusions.

LEGGI ANCHE:  Медиен антиджипсизъм и дезинформационните му наративи.

It should not be neglected the fact that the energy sector is one of the most profitable ones on the planet. Billions are being made from extracting fossil fuels. However, they are also the main source of carbon dioxide which itself is one of the major reasons for climate change. Therefore, it is in the companies’ interest to prevent the public from being thoroughly aware of the effect of their business. The term “greenwashing” is being used in similar circumstances. It describes companies that market themselves as being environmentally aware, while at the same time are putting efforts into hindering new policy changes that will in fact limit their effect on the environment as well as their profits. Therefore, it is important to note when reading information on the climate topic, who has released it. Society needs to be considerate that in cases where the source of information may benefit from data described in the respective informative piece, there might be a risk for it to not be entirely truthful. In such cases, it is usually best to refer to objective scientific confirmations on the topic that have proven reliable and could validate the data.

Apart from the business aspects, climate and environmental disinformation also plays a significant role in the context of wars. World history holds more than a couple of occasions where major attacks were made on humans by affecting the environment around them. In many of these cases, the severity of the situation has been hidden from society. It is also important to consider that such climate and environmental damage is usually based on some political purpose as well. Especially in countries whose economies considerably rely on beneficial natural circumstances (e.g. oil, gold mines, farmlands), it is obvious that such an attack will not only significantly harm the health of the citizens but also the country’s financial incomes. Therefore, it such situations it is good to know that such war actions usually target more than the news that are released describe.

A significant number of educational institutions are thinking about incorporating literacy training into their programmes in order to support young people with their critical thinking, independent verification and fact checking skills. These abilities have proven to be important in the context of climate disinformation as well. Young people and society as a whole need to be able to independently access the truthfulness of climate change data and conclusions made. Since this type of information is released from a number of different sources (e.g. scientific institutions, private companies, governments, social media, news), the best approach for people is to search for a source that have proven its objectivity and could confirm a certain conclusion by scientific methods and the lack of personal profitability of the made claims.

LEGGI ANCHE:  Дезинформация за ваксините срещу COVID-19 и влиянието й върху младите в България.

Снимка на Iván Tamás от Pixabay

Климатична дезинформация – кой би могъл да се възползва от нея?

Терминът климатична дезинформация е най-вероятно да бъде свързан с твърдения като например, че няма такова нещо като изменение на климата или че нашите действия нямат ефект върху него. Всъщност това е само малка част от всичко, което всъщност обхваща този термин. Тази статия ще разгледа някои от основните начини как дезинформацията може да повлияе на възприятието на обществото за промените в климата и тяхната сериозност и значимост.

Дефиницията за климатична дезинформация включва, наред с други неща, омаловажаването на климатичните промени, ефектът на действията на хората в това отношение, погрешното тълкуване на научни данни, неверните твърдения за ползата на някои инициативи, които всъщност повече вредят на климата, отколкото да помагат за справянето с проблемите. Всички тези неща могат да повлияят на гледната точка на хората относно световната климатична ситуация, тъй като има много източници, предоставящи модифицирани данни, които обикновено служат в тяхна полза. Статистиката показва, че Millennials и Gen Z са поколенията, които най-силно подкрепят твърдението, че мерките срещу изменението на климата трябва да бъдат един от най-важните политически приоритети. Ето защо е нормално да се предположи, че те четат най-много новини по темата и следователно е най-вероятно да попаднат на невярна информация.

С времето фалшивите новини, свързани с климата, се промениха. Броят на хората, които твърдят, че глобалното затопляне не съществува, може да е намалял, но мнозина са започнали да омаловажават сериозността на проблема, като подлагат на съмнение научни данни. Доказано е, че хората, до които стигат подобни твърдения, е по-малко вероятно да подкрепят потенциални политики, които имат за цел да се борят с климатичните проблеми. Тъй като научните изследвания са почти необорими по отношение на съществуването на климатични промени, този подход не ги отхвърля изцяло, а вместо това само подкопава тяхната сериозност. В контекста на политическите промени има много области, които се нуждаят от подобрение. Следователно, подкопаването на сериозността на проблемите с изменението на климата, е възможно да накара хората да променят мненията си за това кои аспекти се нуждаят от по-спешни действия от страна на правителствата. На европейските избори през 2019 г. беше отбелязано, че 37,9% от гласоподавателите са били на възраст над 60 години, докато само 14% са били под 30 години. Както бе споменато по-горе, поколенията Millennials и Gen Z са най-склонни да подкрепят климатични политики, когато гласуват, и затова е много важно тези млади хора да бъдат адекватно информирани за действителната ситуация, що се отнася до данните за климата и научните заключения.

LEGGI ANCHE:  Kodėl medijų raštingumas yra toks svarbus?

Не бива да се пренебрегва фактът, че енергийният сектор е един от най-печелившите на планетата. Печелят се милиарди от добив на изкопаеми горива. Те обаче са и основният източник на въглероден диоксид, който сам по себе си е една от основните причини за изменението на климата. Следователно в интерес на компаниите е да не допуснат обществото да бъде напълно запознато с ефекта от техния бизнес. Терминът „greenwashing“ се използва при подобни обстоятелства. Той описва компании, които се рекламират като екологично насочени, като в същото време полагат усилия да възпрепятстват нови промени в политиката, които ще ограничат техния ефект върху околната среда, както и техните печалби. Затова е важно да се има предвид, когато се чете информация по темата, кой я разпространява. Обществото трябва да е наясно, че в случаите, когато източникът на информация може да има полза от данните, описани в съответния информационен материал, има риск те да не са напълно верни. В такива случаи обикновено е най-добре да се обърнат към обективни научни мнения по темата, които са се доказали като надеждни и биха могли да потвърдят данните.

Освен бизнес аспектите, дезинформацията за климата и околната среда играе важна роля и в контекста на войните. В световната история има много случаи, в които са били извършвани мащабни атаки срещу хората чрез засягане на околната среда. В много от тях сериозността на ситуацията е била скрита от обществото. Също така е важно да се има предвид, че подобни щети върху климата и околната среда обикновено се основават и на някаква политическа цел. Особено в страни, чиито икономики разчитат значително на благоприятни природни условия (напр. петрол, златни мини, земеделски земи), очевидно е, че подобна атака не само ще навреди значително на здравето на гражданите, но и на финансовите приходи на страната. Затова в подобни ситуации е добре да се има предвид, че такива военни действия обикновено имат по-голяма цел от това, което се описва в новините.

Голям брой образователни институции обмислят да включат обучение за ограмотяване в своите програми, за да подкрепят младите хора да развият техните умения за критично мислене и проверяване на факти. Тези способности се оказват важни и в контекста на дезинформацията за климата. Младите хора и обществото като цяло трябва да могат да проверяват валидността на данните за изменението на климата и направените заключения. Тъй като този тип информация се разпространява от редица различни източници (напр. научни институции, частни компании, правителства, социални медии, новини), най-добрият подход е хората да търсят източник, който е доказал своята обективност и може да потвърди определени заключения чрез научни методи, както и да няма лична изгода от направените твърдения.

Снимка на Iván Tamás от Pixabay