Pисковете от микротаргетирането.

Разпространението на дезинформация е една от най-значимите заплахи, пред които са изправени обществата в днешно време. Това, което прави дезинформацията толкова опасна, е, че често правителствата и частният сектор не са в състояние да спрат разпространението ѝ или да повлияят на онези, които са започнали да ѝ вярват. Често хората споделят дезинформация въз основа на искреното си убеждение, че тази информация е вярна. Например те може да са били манипулирани да се доверят на източник на новини, който злонамерено разпространява дезинформация, или да са били подведени от фалшиви новини, разпространявани от хора, на които иначе имат доверие, като членове на семейството или близки приятели. Установено е, че след като дадено лице повярва в определена информация, по-късно е по-трудно да го разубедим. Ето защо е важно да се ограничи като цяло количеството дезинформация, на което хората са изложени, и тяхната податливост към нея.

Тук се появява феноменът на микротаргетирането. Както хората започнаха да осъзнават, дигиталните платформи събират големи количества информация, която по-късно използват, за да адаптират нашето онлайн преживяване. Често, когато говорим за това, се сещаме за целевата реклама. Платформите за социални медии и други подобни места обаче обучават алгоритмите си да ни показват публикации въз основа на предишната ни ангажираност и харесвания. Това от своя страна води до създаването на ехокамери. Когато едно лице се намира в ехокамера по време на онлайн преживяванията си, на него му се показва предимно съдържание, което се показват и подсилват неговите вече съществуващи възгледи и убеждения. Например, ако дадено лице е противник на ваксините, когато се намира в онлайн ехокамера, алгоритъмът на платформата на социалната медия, която използва, ще продължи да му показва съдържание, което е критично към ваксините, което критикува насоките на здравните власти и което му помага да се свърже с други лица, които са против ваксините. Това е изключително опасно. Ако лицата се ангажират с дезинформацията, ще продължат да им се показват подобни публикации и акаунти, което само ще ги накара да инвестират още повече в погрешните разкази.

LEGGI ANCHE:  El recurrente problema del desempleo juvenil en Europa.

Дори ако единични постове бъдат свалени или се докаже, че определени твърдения са фалшиви, потребителите ще продължат да виждат все повече съдържание от този характер. Това би означавало, че мерките, насочени към ограничаване на самата дезинформация, като сваляне/обозначаване на постове като грешни и т.н., могат да бъдат до известна степен полезни, но няма да могат да решат самия проблем. Трябва да се положат усилия за разбиране на проблема с микротаргетирането и за ограничаване на вредните му последици.

Например, някои твърдят, че микротаргетирането може да е в нарушение на GDPR. В зависимост от това как се извършва самият процес и какви предпазни мерки се прилагат, подобни практики биха могли да бъдат в нарушение на принципи като прозрачност, свеждане на данните до минимум, те дори биха могли да доведат до злоупотреба с лични данни от страна на трети страни. Най-добрият инструмент срещу извличането на данни и микротаргетирането обаче лежи в са самите потребители, които възразяват срещу такава обработка на личните им данни. Тяхното право да възразяват срещу такава обработка и алгоритмично вземане на решения е изрично предвидено в GDPR (член 18 и 21). Освен това трябва да се положат повече усилия за образоването на обществеността относно вредите, които ехокамерите и микротаргетирането нанасят, за да може тя отговорно да регулира поведението си онлайн. Например лицата следва да са наясно кога са обект на едностранчиво съдържание и да търсят алтернативни източници и да проверяват достоверността на определени твърдения, дори ако ги намират за убедителни.

LEGGI ANCHE:  Disinformation in communication.

The risks of micro-targeting.

The spread of disinformation is one of the most relevant threats that societies face nowadays. What makes disinformation so dangerous is that often governments and private actors are unable to stop its spread or influence those who have begun to believe in it. Often individuals would share disinformation based on their genuine belief that this information is truthful. For example, they may have been manipulated into trusting a news source that is maliciously spreading disinformation or they could have been deceived by fake news spread by people they otherwise trust, such as family members or close friends. Once an individual believes a certain piece of information, it has been recognized that later on it is harder to dissuade them. Thus, it would seem important to limit overall the amount of disinformation people are exposed to and their susceptibility to it.

Here the phenomenon of microtargeting comes into play. As people are beginning to recognise, that digital platforms collect large amounts of information they later use to tailor our online experience. Often when we discuss this, we think of targeted advertising. However, social media platforms and other similar venues are training their algorithms to show us posts based on our previous engagement and likes. This in turn leads to the creation of eco-chambers. When an individual is in an eco-chamber during their online experience, they are mostly shown content that shows and reinforces their pre-existing views and beliefs. For example if an individual is an opponent of vaccines, when they are in an online eco-chamber, the algorithm of the social media platform they are using will continue to show them content that is critical of vaccines, that criticises public health guidelines and that helps them connect with other anti-vaxx individuals. This is extremely dangerous. If individuals engage with disinformation, they will continue to be shown similar posts and accounts, which will only make them even more invested in the wrongful narratives.

LEGGI ANCHE:  Eve Borg Bonello, a good practice of youth representation in the EU.

Even if singular posts are taken down or certain claims are proven to be fake, the users will continue to see more and more content of this character. This would mean that measures aimed at limiting disinformation itself, such as taking down/flagging posts, etc. may be to some extent helpful, but will not be able to fix the issue itself. Efforts must be made to understand the issue of micro-targeting and to limit its harmful effects.

For example, some have argued that micro-targeting could be in breach with the GDPR. Depending on how the process itself is carried out and what safeguards are implemented, such practices could be in breach of principles like transparency, data minimisation, they could even lead to abuse of personal data by third parties. However, the best tool against data mining and micro-targeting is users themselves objecting to such processing of their personal data. Their right to object to such processing and algorithmic decision-making is explicitly envisioned under the GDPR (this is provided under Articles 18 and 21). Furthermore, more efforts should be made to educate the public on the harms eco-chambers and micro-targeting pose in order for them to responsibly regulate their online conduct. For example, individuals should be aware when they are being targeted with one-sided content and should seek out alternative sources and check the credibility of certain narratives, even if they find them relatable and persuasive.

Foto di Gerd Altmann da Pixabay