Дезинформационните кампании, осуетили приемането на Истанбулската конвенция и Стратегията за детето в България.

Разпространението на дезинформация в България е един основен проблем, на който не се обръща достатъчно внимание. В страната доскоро управляващите (преди изборите през ноември 2021 г.) не полагаха достатъчно усилия да противодействат на дезинформационните послания, а обществото като цяло не се стреми да се информира от достоверни източници и сляпо вярва на всевъзможна информация. Вследствие на това България се е превърнала в поле за разпространение на изопачени, изкривени и в много случаи фалшиви новини по немаловажни обществени въпроси. Така например дезинформационните кампании относно Истанбулската конвенция и Стратегията за детето доведоха до големи обществени вълнения и в крайна сметка попречиха на тези важни документи да бъдат приети в страната.

Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие на Съвета на Европа е конвенция, адресираща един много особен проблем, който предполага специфичен и внимателен подход, а именно – домашното насилие. В България, където жертвите са многобройни, се предполага, че такава конвенция ще бъде желана и приета, но уви, кампания на дезинформация, водена от тогавашните управляващи партии, успя да настрои населението срещу конвенцията. Това, което представлява проблем за гражданите, е опитът да се узакони „трети пол“, както и гей-браковете в страната, въпреки че подобни понятия дори не се споменават в конвенцията (Свободна Европа, 2020). Стига се дотам да се приеме тълкувателно решение на Конституционния Съд, което гласи, че конвенцията не съответства с Конституцията на Република България. Конвенцията така и не бива ратифицирана в страната, като за да я компенсира българският тогавашен парламент говори за промени в националното законодателство, които към днешна дата не са достатъчно ефективни, съдейки по нарастващия брой на случаите на домашно насилие (Беер, А., 2021).

LEGGI ANCHE:  Climate disinformation. Who can benefit from it?

По подобен начин се разви случаят през 2018 г., когато Националният съвет за закрила на детето одобри проект на нова Национална стратегия за детето 2019-2030 г. В него се съдържаха важни насоки, съвети, цели за реформиране на гаранциите за защита на правата на детето. Срещу документа се обявиха множество граждански организации, заедно с групи от родители, обединили се посредством социалните медии, където взаимно са си разпространявали фалшиви новини и изводи за Стратегията. Основните вярвания на притеснените родители са относно отнемане на родителските права, забрана за „здравословното пошляпване“, въвеждането на така наречения „затвор за шамар“, и отнемането на децата от техните родители (Национална мрежа за деца, 2020). Стратегията всъщност цели да въведе „пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца“ и „криминализиране на домашното насилие върху деца“ (Ваксберг, Т., 2019). Вълната на недоволство и недоверие предотврати влизането в сила на един много нужен документ, като отново причината за това се корени в разпространяването на дезинформация.

В заключение, двата провалени документа са доказателство за това как фалшивите новини могат да окажат огромно влияние върху масовото настроение и показват, че е крайно време да се обърне внимание на този развиващ се проблем.

LEGGI ANCHE:  Негативното влияние на социалните медии в сферата на политиката.

The disinformation campaigns that hindered the adoption of the Istanbul Convention and the National Child Strategy in Bulgaria.

The spread of disinformation in Bulgaria is a major problem that does not receive enough attention. In the country, the previous government (before the November 2021 elections) did not make enough efforts to counteract disinformation messages. Society, in addition, does not aspire to be informed by reliable sources and blindly trusts all kinds of information. Consequently, Bulgaria has become a field for spreading distorted and often fake news on relevant issues. For instance, disinformation campaigns on the Istanbul Convention and the National Child Strategy have caused massive civil disorder and eventually prevented these important documents from being adopted in the country.

The Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence (the Istanbul Convention) address a very particular problem that requires a specific and careful approach, namely domestic violence. In Bulgaria, where victims are numerous, it was assumed that such a convention would be much desired and accepted, but alas, a campaign of disinformation led by the ruling parties at the time succeeded in turning the population against the convention. As a consequence, citizens consider the convention as a step towards the legalisation of the “third sex” and gay marriage in the country, although these concepts are not even mentioned in the convention (Radio Free Europe, 2020). Subsequently, the Constitutional Court issued a resolution stating that the convention is not in compliance with the Constitution of the Republic of Bulgaria. The convention was never ratified in the country and for compensation the Bulgarian parliament at the time promised changes in national legislation, which to this date have not been effective enough judging by the increasing number of domestic violence cases (Beer, A., 2021).

LEGGI ANCHE:  Žiniasklaidos poveikis merginų psichinei sveikatai.

In 2018, the National Council for Child Protection approved a draft of a new National Strategy for the Child 2019-2030. It contained important guidelines, advice, and goals for reforming child rights safeguards. The document was opposed by many civil society organisations, along with groups of parents united through social media, where they spread fake news and conclusions about the Strategy to each other. Parents’ concerns include the removal of parental rights, a ban on ‘healthy spanking’ and the separation of children from their parents (National Network for Children, 2020). What the strategy actually aims is to introduce a “complete and explicit ban on physical punishment of children” and “criminalise domestic violence against children” (Waksberg, T., 2019). The massive discontent and distrust have prevented a much-needed document from coming into force, and again the reason for this is rooted in the spread of disinformation.

In conclusion, the two failed documents are proof of how fake news can have a huge impact on the mindset of the citizen and show that it is high time to address the problem.

foto europarl.europa.eu